Димитър (1810-1862) и Константин (1830-1862) Миладинови са родени в град Струга, на Охридското езеро, в семейството на занаятчия. Димитър учи първо в гръцко училище в Охрид, а после и в Янина. Като учител той преподава в Охрид, Струга, Кукуш и Битоля, навсякъде организира училища, реорганизира учебните програми. Наред с това, той води борба срещу елинизацията на българските училища.
Неговият по-малък брат Константин учи в Струга, Охрид и Кукуш, а след това посещава гимназията в Янина. През 1849 година отива в Атина и там завършва класическа филология. По-късно осъществява мечтата си да продължи образованието си в Русия. Той прекарва пет години в Москва като студент по Славянска филология в Московския университет.
Преследван от гръцкото духовенство, той споделя трагичната съдба на брат си. Някой докладва на турските власти, че е руски агент и Димитър е арeстуван и отведен в Цариградската тъмница, където умира през 1862 година. Когато Константин научава, че брат му е арестуван, той отива в Цариград, за да се бори за освобождението му. Там той е заловен и хвърлен в същата тъмница, където намира смъртта си.
Просветната дейност и трагичната смърт на двамата братя им осигурява значително място в историята на българското културно движение и борба за независимост през 19 век. Братята са известни още с интереса си към българското народно творчество, плод на който е сборникът „Български народни песни“. Двата осъзнават голямата важност на фолклора в периода на Възраждането и правят всичко възможно да съберат най-добрите поетически творби, които българският народ е създал през вековете.
